Аз съм вече есенна
Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
в детството баба печеше картофи.
Лозето посадено в моята младост -
вече узряло,
съм сложила в каците нови.
Прикипяло спокойно.да отлежава.
Аз съм вече есенна!
Все още топла -
като жарава на която
за гостите дядо вареше кафето,
а мама черпеше със смокиново сладко.
И ухаеше радост от узрелите праскови.
Аз съм вече есенна.
Позлатени остаряват листата,
когато си вземат за сбогом и пишат
своята прошална история -
във спомени
като пергаменти с йероглифен език,
който само разбира душата. .
Аз съм вече есенна!
А дъждът самотен ще тъгува
оплождайки мечтите несбъднати,
които ще цъфнат напролет.
във своята цветна премяна
доказвайки, че всичко е временно.
Днес ще обера урожая.
Ще го затворя във хладните зимници
и ще черпя със него окъснелият пътник.
Ще раздам по прекъснати друмища,
които плачат от мъка
и тропат от вратник на вратник.
Ще застана пред заключени порти
и ще остава кошница обич
за самотният скитник ....
Аз съм вече есенна!!
© Слава Костадинова All rights reserved.
