Аз ти дадох...

Poesía

1.3K 0 13

Посветено на П.И.

Аз ти дадох частица от себе си,
за да бъда близо до теб...
Аз ти дадох искрица от огъня в мен,
за да видиш душата ми...

Аз ти дадох...

За мене си оставих спомените,

с които като живи въглени се топля...

За мене си оставих тишината,

която ще прегърна и отново ще поплача...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

МПетков (Марин Петков)

Сълзите са до време. Избърши ги, вирни нослето и си живей живота, защото си е твой и за това ти е даден.

2008-06-13T17:11:05+03:00
Индиана (Криси)

Животът ни е пъстра черга...и след тъгата винаги изгрява радостта! Вярвай, Вил!!!

2008-05-19T01:57:29+03:00
valiordanov (Валентин Йорданов)

Раздала си се твърде много значи.
Понякога човек е непонятен.
Сега душата ти от мъка плаче,
но пътя е напред и без обратен...

2008-05-19T00:36:04+03:00
tanq_mezeva (Таня Мезева)

Е, и аз често поплаквам, но казват че сълзите миели душата!
Хубав стих!
Прегръдка!

2008-05-19T00:22:20+03:00
feia (Вилдан Сефер)

"Усмивката след плач е по-красива..."

2008-05-14T22:45:17+03:00