May 10, 2008, 10:02 PM

Аз ти дадох...

  Poetry
1.3K 0 13

                                              Посветено на П.И.

 

Аз ти дадох частица от себе си,
за да бъда близо до теб...
Аз ти дадох искрица от огъня в мен,
за да видиш душата ми...

 

Аз ти дадох...

 

За мене си оставих спомените,

с които като живи въглени се топля...

За мене си оставих тишината,

която ще прегърна и отново ще поплача...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Виолет Гаджева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Сълзите са до време. Избърши ги, вирни нослето и си живей живота, защото си е твой и за това ти е даден.
  • Животът ни е пъстра черга...и след тъгата винаги изгрява радостта! Вярвай, Вил!!!
  • Раздала си се твърде много значи.
    Понякога човек е непонятен.
    Сега душата ти от мъка плаче,
    но пътя е напред и без обратен...
  • Е, и аз често поплаквам, но казват че сълзите миели душата!
    Хубав стих!
    Прегръдка!
  • "Усмивката след плач е по-красива..."

Editor's choice

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...