10 мая 2008 г., 22:02

Аз ти дадох...

1.3K 0 13

                                              Посветено на П.И.

 

Аз ти дадох частица от себе си,
за да бъда близо до теб...
Аз ти дадох искрица от огъня в мен,
за да видиш душата ми...

 

Аз ти дадох...

 

За мене си оставих спомените,

с които като живи въглени се топля...

За мене си оставих тишината,

която ще прегърна и отново ще поплача...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Виолет Гаджева Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Сълзите са до време. Избърши ги, вирни нослето и си живей живота, защото си е твой и за това ти е даден.
  • Животът ни е пъстра черга...и след тъгата винаги изгрява радостта! Вярвай, Вил!!!
  • Раздала си се твърде много значи.
    Понякога човек е непонятен.
    Сега душата ти от мъка плаче,
    но пътя е напред и без обратен...
  • Е, и аз често поплаквам, но казват че сълзите миели душата!
    Хубав стих!
    Прегръдка!
  • "Усмивката след плач е по-красива..."

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...