17 mar 2013, 19:16

Аз тихо ще помоля

  Poesía » Otra
1.3K 0 25

За всички някога неказани съмнения,

за истините прости, спестявани до днес,

за погледите гневни, нескривани до вчера,

за дните, във които оставях те без вест.

 

За радостите дребни, несподелени от умора,

за малките безмълвия, смутили всеки ден,

за мигове безсънни, вгорчавали ти взора,

за късчетата нежност, несподелени с мен.

 

Аз тихо днес за прошка ще помоля,

очите си един в друг да приковем,

минути обич съкровено пак да вложим

и липсващото един на друг да си дадем.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъй като никога не свързвам лирическия герой или героиня с произведението, каквото и да е то (защото ми се струва много елементарно, пък и твърде лично, за да е така), считам, че стихотворението третира доста по-широко темата за отчуждеността и истинските неща за и в нас - живите, емоционални, чувстващи същества, които забравяме важното, увлечени в химери (често напълно ненужни). Може би не съм прав, но така погледнах на стихотворението ти.
  • Искрено ви благодаря, Донко, Борко, Ангел, Иван,Ел Ка!
  • Искрено и докосващо! Поздрав сърдечен, Сеси!
  • Харесва ми,... а ма много!
  • Вчера христос воскресе, а днеска Св.Георги ще убие ламята.
    Да ти е хубаво и след празниците!

Selección del editor

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...