17 mar 2013, 19:16

Аз тихо ще помоля

  Poesía » Otra
1.3K 0 25

За всички някога неказани съмнения,

за истините прости, спестявани до днес,

за погледите гневни, нескривани до вчера,

за дните, във които оставях те без вест.

 

За радостите дребни, несподелени от умора,

за малките безмълвия, смутили всеки ден,

за мигове безсънни, вгорчавали ти взора,

за късчетата нежност, несподелени с мен.

 

Аз тихо днес за прошка ще помоля,

очите си един в друг да приковем,

минути обич съкровено пак да вложим

и липсващото един на друг да си дадем.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сеси Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Тъй като никога не свързвам лирическия герой или героиня с произведението, каквото и да е то (защото ми се струва много елементарно, пък и твърде лично, за да е така), считам, че стихотворението третира доста по-широко темата за отчуждеността и истинските неща за и в нас - живите, емоционални, чувстващи същества, които забравяме важното, увлечени в химери (често напълно ненужни). Може би не съм прав, но така погледнах на стихотворението ти.
  • Искрено ви благодаря, Донко, Борко, Ангел, Иван,Ел Ка!
  • Искрено и докосващо! Поздрав сърдечен, Сеси!
  • Харесва ми,... а ма много!
  • Вчера христос воскресе, а днеска Св.Георги ще убие ламята.
    Да ти е хубаво и след празниците!

Selección del editor

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...