Аз тихо ще помоля

Поэзия » Другая

1.3K 0 25

За всички някога неказани съмнения,

за истините прости, спестявани до днес,

за погледите гневни, нескривани до вчера,

за дните, във които оставях те без вест.

За радостите дребни, несподелени от умора,

за малките безмълвия, смутили всеки ден,

за мигове безсънни, вгорчавали ти взора,

за късчетата нежност, несподелени с мен.

Аз тихо днес за прошка ще помоля,

очите си един в друг да приковем,

минути обич съкровено пак да вложим

и липсващото един на друг да си дадем.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Bezzhichen (Безжичен)

Тъй като никога не свързвам лирическия герой или героиня с произведението, каквото и да е то (защото ми се струва много елементарно, пък и твърде лично, за да е така), считам, че стихотворението третира доста по-широко темата за отчуждеността и истинските неща за и в нас - живите, емоционални, чувстващи същества, които забравяме важното, увлечени в химери (често напълно ненужни). Може би не съм прав, но така погледнах на стихотворението ти.

2013-06-19T14:47:53+03:00
странница (Сеси)

Искрено ви благодаря, Донко, Борко, Ангел, Иван,Ел Ка!

2013-05-12T15:31:23+03:00
elenasim1 (Елeна)

Искрено и докосващо! Поздрав сърдечен, Сеси!

2013-05-09T09:55:14+03:00
johnson (Иван Димитров)

Харесва ми,... а ма много!

2013-05-07T14:40:26+03:00
purko59 (Ангел Веселинов)

Вчера христос воскресе, а днеска Св.Георги ще убие ламята.
Да ти е хубаво и след празниците!

2013-05-06T10:12:00+03:00