10 ene 2017, 15:53

Аз - твой любим, ти - моя сладка

  Poesía » Otra
831 0 8

 

Аз съм твой... но дай ми още време...

Не ме ревнувай от никоя жена.

Обречен съм на теб, но дай ми време.

Недей да идваш във живота ми сега.

 

Недей да бързаш... Нека да се влюбя

във нечии устни, в нечии ръце.

В гърдите си да чувствам пулса,

на онова красиво, влюбено сърце.

 

Недей да бързаш... Нека да обичам.

Какво бих бил без обич според теб?!

Един получовек... прахосник... скитник!

Парцалива сянка на човек!

 

Недей да бързаш... Нека да се радвам

на мънички ръце, на детски смях.

Без този детски смях какво съм?!

Ненужна купчина житейска прах!

 

Недей да бързаш... Нека остарея.

Ще си купя бяла шапка и лула.

Ще си купя малка къщичка на кея

и тогава тихо ти при мен ела.

 

Ще те посрещна с чаша старо вино.

Едно "Наздраве" и потегляме на път.

И аз ще бъда твой любим завинаги,

а ти ще бъдеш мойта сладка смърт!

 

Емил Стоянов

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Емил Стоянов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Умееш с лекота и нежност да се докосваш даже и ... до смъртта.
  • Нещо различно... Поздрави!
  • Неочакван край, поне за мен. Все си мислех, че е за специална жена. Смъртта обича поетите, защото те пишат красиво за нея. Много е хубаво. Трогна ме.
  • Рано и е още на сладката
    Харесах идеята.
    Не харесах нещо в началото - време/време? Емо... марш на поправителен цун*
  • Много ми хареса особено предпоследният куплет! Поздрави!

Selección del editor

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...