Аз - твой любим, ти - моя сладка
Аз съм твой... но дай ми още време...
Не ме ревнувай от никоя жена.
Обречен съм на теб, но дай ми време.
Недей да идваш във живота ми сега.
Недей да бързаш... Нека да се влюбя
във нечии устни, в нечии ръце.
В гърдите си да чувствам пулса,
на онова красиво, влюбено сърце.
Недей да бързаш... Нека да обичам.
Какво бих бил без обич според теб?!
Един получовек... прахосник... скитник!
Парцалива сянка на човек!
Недей да бързаш... Нека да се радвам
на мънички ръце, на детски смях.
Без този детски смях какво съм?!
Ненужна купчина житейска прах!
Недей да бързаш... Нека остарея.
Ще си купя бяла шапка и лула.
Ще си купя малка къщичка на кея
и тогава тихо ти при мен ела.
Ще те посрещна с чаша старо вино.
Едно "Наздраве" и потегляме на път.
И аз ще бъда твой любим завинаги,
а ти ще бъдеш мойта сладка смърт!
Емил Стоянов
© Емил Стоянов All rights reserved.
Свързани произведения
Comments
-
Умееш с лекота и нежност да се докосваш даже и ... до смъртта.
-
Нещо различно... Поздрави!
-
Неочакван край, поне за мен. Все си мислех, че е за специална жена. Смъртта обича поетите, защото те пишат красиво за нея.
Много е хубаво. Трогна ме. -
Рано и е още на сладката
Харесах идеята.
Не харесах нещо в началото - време/време? Емо... марш на поправителен
цун* -
Много ми хареса особено предпоследният куплет! Поздрави!
-
Харесах!
-
Хубаво...
-
Много добро,харесах!:
"Недей да бързаш... Нека остарея.
Ще си купя бяла шапка и лула.
Ще си купя малка къщичка на кея
и тогава тихо ти при мен ела."
Random works
© 2003-2024, Georgi Kolev. All rights reserved. The works are the property of their authors.
