10 oct 2005, 20:33

Аз вярвах

  Poesía
1K 0 2
Аз вярвах,че с нас нещо може да се случи,
но явно не съм родената за теб.
И копнеех силно,но не се получи,
ти тъй различен си от мен.


И в миговете кратки заедно,когато
знаехме,че месеци наред ще ни делят,
минути сладки,по-скъпи и от злато
ни сближаваха за сетен път.


Страхувах се,че може би ще ме забравиш,
че в града далечен друга моя лик ще заличи
и повече се влюбвах в тебе,спъвах се и падах,
правих грешки,но моята мечта остана ти.


Аз търся начин от тебе да избягам,
но нещо все назад ме връща и зове.
Ръцете си към спомените пак протягам,
но отдавна там го няма онова момче,


което само с поглед всичко в мен събужда,
обича ме,а сега за него аз съм чужда
.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Сияна Георгиева Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...