Аз вярвах
Аз вярвах,че с нас нещо може да се случи,
но явно не съм родената за теб.
И копнеех силно,но не се получи,
ти тъй различен си от мен.
И в миговете кратки заедно,когато
знаехме,че месеци наред ще ни делят,
минути сладки,по-скъпи и от злато
ни сближаваха за сетен път.
Страхувах се,че може би ще ме забравиш,
че в града далечен друга моя лик ще заличи
и повече се влюбвах в тебе,спъвах се и падах,
правих грешки,но моята мечта остана ти.
Аз търся начин от тебе да избягам,
но нещо все назад ме връща и зове.
Ръцете си към спомените пак протягам,
но отдавна там го няма онова момче,
което само с поглед всичко в мен събужда,
обича ме,а сега за него аз съм чужда.
но явно не съм родената за теб.
И копнеех силно,но не се получи,
ти тъй различен си от мен.
И в миговете кратки заедно,когато
знаехме,че месеци наред ще ни делят,
минути сладки,по-скъпи и от злато
ни сближаваха за сетен път.
Страхувах се,че може би ще ме забравиш,
че в града далечен друга моя лик ще заличи
и повече се влюбвах в тебе,спъвах се и падах,
правих грешки,но моята мечта остана ти.
Аз търся начин от тебе да избягам,
но нещо все назад ме връща и зове.
Ръцете си към спомените пак протягам,
но отдавна там го няма онова момче,
което само с поглед всичко в мен събужда,
обича ме,а сега за него аз съм чужда.
© Сияна Георгиева All rights reserved.
