20 abr 2008, 10:23

Аз знам

  Poesía » Otra
1.1K 0 4
                         Живея ли, мечтая ли, творя...?
                         Животът ми е смесица необяснима
                         от трудности, неволи - все неща,
                         които сриват, правят ме ранима...

                          Аз знам, че мога винаги да "ставам",
                          и с трудното във щур брътвеж
                          да тръпна, да говоря, да повтарям:
                          "На мен ли ти ще се опреш?".

                          И в тези дни тревожни, студни,
                          макар и овъглена от тъга,
                          аз знам,
                          ще пламна пак напук на всички трудни
                          решения, задачи; суета...
                         Аз знам,
                         ще пламна пак от пепелта!

                           Феникс съм аз!
                           И всяко мое начало иде след края -
                           веднага, щом изгоря!
                           Повярвайте, аз знам,
                           във бурен екстаз
                           ще литна натам, за където мечтая!
                           И нагоре, все нагоре ще вървя!
                           Нагоре, все натам!

  
                                              Аз знам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мая Бая Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Евелина, това което си написала е много, много хубаво ... Фениксът е символ на зодията ми - горим, ама не изгаряме никога
  • Феникс
    -крилата ти
    червени
    във тон със огъня пламтят
    и дори
    във рубини
    лъчисти
    осветени
    те
    не могат
    никога
    да изгорят...
  • Мерси И ти ми харесваш поете, пишеш много красиво!

  • Харесваш ми. Браво.

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...