20.04.2008 г., 10:23

Аз знам

1.1K 0 4
                         Живея ли, мечтая ли, творя...?
                         Животът ми е смесица необяснима
                         от трудности, неволи - все неща,
                         които сриват, правят ме ранима...

                          Аз знам, че мога винаги да "ставам",
                          и с трудното във щур брътвеж
                          да тръпна, да говоря, да повтарям:
                          "На мен ли ти ще се опреш?".

                          И в тези дни тревожни, студни,
                          макар и овъглена от тъга,
                          аз знам,
                          ще пламна пак напук на всички трудни
                          решения, задачи; суета...
                         Аз знам,
                         ще пламна пак от пепелта!

                           Феникс съм аз!
                           И всяко мое начало иде след края -
                           веднага, щом изгоря!
                           Повярвайте, аз знам,
                           във бурен екстаз
                           ще литна натам, за където мечтая!
                           И нагоре, все нагоре ще вървя!
                           Нагоре, все натам!

  
                                              Аз знам!!!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Мая Бая Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Евелина, това което си написала е много, много хубаво ... Фениксът е символ на зодията ми - горим, ама не изгаряме никога
  • Феникс
    -крилата ти
    червени
    във тон със огъня пламтят
    и дори
    във рубини
    лъчисти
    осветени
    те
    не могат
    никога
    да изгорят...
  • Мерси И ти ми харесваш поете, пишеш много красиво!

  • Харесваш ми. Браво.

Избор на редактора

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...