Ако се бях родила, като екзотично цвете с аромат ухаещ,
Бавно искам да разцъфвам, да привличам погледите благи,
Винаги с наситени и колоритни цветове да радвам,
Галейки усмивките и настроения да приповдигам.
Дарен си както всяко същество с живот по божията воля.
Единствен е и не е честно някой да ти го отнеме.
Желая да се насладя, докато аз сама увехна,
Запазвайки си свежестта, а не със злоба стеблото ми да скършат.
Истината е, че съм човек, а не това прекрасно цвете,
Който притежава - чувства, реч и действа според интуицията своя.
Любов, отдаденост, привързаност - от това се ний нуждаем.
Милосърдието в нас да заговори, а пъклените мисли да изчезнат. ...