Ако се бях родила, като екзотично цвете с аромат ухаещ,

Бавно искам да разцъфвам, да привличам погледите благи,

Винаги с наситени и колоритни цветове да радвам,

Галейки усмивките и настроения да приповдигам.

Дарен си както всяко същество с живот по божията воля.

Единствен е и не е честно някой да ти го отнеме.

Желая да се насладя, докато аз сама увехна,

Запазвайки си свежестта, а не със злоба стеблото ми да скършат.

Истината е, че съм човек, а не това прекрасно цвете,

Който притежава - чувства, реч и действа според интуицията своя.

Любов, отдаденост, привързаност - от това се ний нуждаем.

Милосърдието в нас да заговори, а пъклените мисли да изчезнат.

Не бива също да пропуснем шанса  уникален.

Обич и приятелство, да ги подминем като знак крайпътен.

Пътеката към тях е стръмна и трудно проходима.

Решителност и оптимизъм ще бъдат нашият компас.

Себеотдаденост, обогатена с искрени и светли чувства,

Трамплин е за успех от мрак зловещ.

Устремени и с надежда, че с трудностите ще се справим,

Фатализмът бавно ще загуби своя чар владеещ.

Хуманност и жертвоготовност не са ни толкова присъщи,

Цепнатините в нашата душевност вече се уголемяват,

Честност, искреност, засенчени са от лъжи, интриги,

Шарлатани и измамници свойте мрежи пускат да ни уловят.

Щурм от животинска алчност и стремеж за власт

Ъглите на живота главозамайващо завзеха и ни атакуват .

Юмруци тежкозаличими ни нанасят с кроше в лицето,

Ясно казвайки ни, че светът върти се около оста им.