7 oct 2009, 23:52

* * *

1K 0 11

 

И ето ме отново тук

същата, но не съвсем-

песен със подобен звук

и текстът - малко изменен....

Но смисълът на думите е тоя,

душата не изменя своя лик,

страхът, съперник на покоя,

пробожда я със остър щик,

но отстоява тя  непоклатима

и достойно своя миг изчаква

макар, че толкоз път измина -

щастлива е, не се оплаква.

Една душа, която знае, иска, плаче....

и ето ме отново тук

същата, но не съвсем,

тая песен, тоя звук....

завинаги остават в мен!      

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Летисия Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря Chevalier,уловил си момента на който исках да акцентирам....начало...край,край...начало-нещата които са същите,ама НЕ съвсем....
  • Много добро стихо. Хареса ми как краят е завръщане на началото, "същот[о], но не съвсем".
  • Хареса ми!
  • Мисля,че това е едно от най-големите предизвикателства пред които се изправя всеки човеки блажени са тези,които съумеят да се съхранят такива каквито са.
  • Добре е да умееш да запазиш душата си, напук на всичко, което ти се случва.

Selección del editor

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....