7 окт. 2009 г., 23:52

* * *

1K 0 11

 

И ето ме отново тук

същата, но не съвсем-

песен със подобен звук

и текстът - малко изменен....

Но смисълът на думите е тоя,

душата не изменя своя лик,

страхът, съперник на покоя,

пробожда я със остър щик,

но отстоява тя  непоклатима

и достойно своя миг изчаква

макар, че толкоз път измина -

щастлива е, не се оплаква.

Една душа, която знае, иска, плаче....

и ето ме отново тук

същата, но не съвсем,

тая песен, тоя звук....

завинаги остават в мен!      

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Летисия Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря Chevalier,уловил си момента на който исках да акцентирам....начало...край,край...начало-нещата които са същите,ама НЕ съвсем....
  • Много добро стихо. Хареса ми как краят е завръщане на началото, "същот[о], но не съвсем".
  • Хареса ми!
  • Мисля,че това е едно от най-големите предизвикателства пред които се изправя всеки човеки блажени са тези,които съумеят да се съхранят такива каквито са.
  • Добре е да умееш да запазиш душата си, напук на всичко, което ти се случва.

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....