25 jun 2007, 12:04

**********

  Poesía
881 0 7
*****
Аз само тебе чакам,
тебе търся във
безлунието,
изпепелявам се,
изгарям жива
и възкръсвам,
и парят устните
ми нецелунати,
минават часове и дни,
все пусти...

****************


Аз чакам вече дълга,
снежна зима -
тя първата без теб,
така коварна,
на птица свободата имам,
ала в небето не
отлитам... чакам!

*****************


И с всеки миг все повече
се влюбвам
наново, и наново
пак във теб,
аз още чакам
във безвремие изгубена,
и се надявам глупаво,
безпочвено,
но силно,
и все жадувам само теб!

*****************


Заключих своето
съце за други,
то бие само
от надеждата,
стискам го във шепата
си грубо,
и "Потърпи, сърце"
с помръкнал глас
му шепна!

*****************


Аз чакам вече...
...............................
цял живот!
На времето
поела тежестта,
с тънки бразди на лицето,
и белега на старостта...
вратата е отключена
отдавна...
аз още чакам,
вслушана във стъпките
на самотата,
ела, щом можеш,
но не ме забравяй,
ела, аз винаги
ще те очаквам!!!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Кристина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...