**********
Аз само тебе чакам,
тебе търся във
безлунието,
изпепелявам се,
изгарям жива
и възкръсвам,
и парят устните
ми нецелунати,
минават часове и дни,
все пусти...
****************
Аз чакам вече дълга,
снежна зима -
тя първата без теб,
така коварна,
на птица свободата имам,
ала в небето не
отлитам... чакам!
*****************
И с всеки миг все повече
се влюбвам
наново, и наново
пак във теб,
аз още чакам
във безвремие изгубена,
и се надявам глупаво,
безпочвено,
но силно,
и все жадувам само теб!
*****************
Заключих своето
съце за други,
то бие само
от надеждата,
стискам го във шепата
си грубо,
и "Потърпи, сърце"
с помръкнал глас
му шепна!
*****************
Аз чакам вече...
...............................
цял живот!
На времето
поела тежестта,
с тънки бразди на лицето,
и белега на старостта...
вратата е отключена
отдавна...
аз още чакам,
вслушана във стъпките
на самотата,
ела, щом можеш,
но не ме забравяй,
ела, аз винаги
ще те очаквам!!!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Кристина Всички права запазени
Мерси на всички за отделеното време