25 июн. 2007 г., 12:04

**********

882 0 7
*****
Аз само тебе чакам,
тебе търся във
безлунието,
изпепелявам се,
изгарям жива
и възкръсвам,
и парят устните
ми нецелунати,
минават часове и дни,
все пусти...

****************


Аз чакам вече дълга,
снежна зима -
тя първата без теб,
така коварна,
на птица свободата имам,
ала в небето не
отлитам... чакам!

*****************


И с всеки миг все повече
се влюбвам
наново, и наново
пак във теб,
аз още чакам
във безвремие изгубена,
и се надявам глупаво,
безпочвено,
но силно,
и все жадувам само теб!

*****************


Заключих своето
съце за други,
то бие само
от надеждата,
стискам го във шепата
си грубо,
и "Потърпи, сърце"
с помръкнал глас
му шепна!

*****************


Аз чакам вече...
...............................
цял живот!
На времето
поела тежестта,
с тънки бразди на лицето,
и белега на старостта...
вратата е отключена
отдавна...
аз още чакам,
вслушана във стъпките
на самотата,
ела, щом можеш,
но не ме забравяй,
ела, аз винаги
ще те очаквам!!!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...