Фалшива бях във твоя свят фалшив,

измислена, от мрамор изкована,

мрамор твърд, студен и сив,

а под мрамора с дълбока рана...

Фалшива бях със рана истинска,

но тази рана никой не съзря!

Под мрамора така притискана,

погуби моята душа!

Фалшива бях, за теб измислена,

че чак повярвах и сама,

че от мрамор съм изписана,

по-твърда че съм от скала...

Но после ти длето намери

и  мрамора без жал разби

с ръка, която не трепери,

остави своите следи...