19 февр. 2012 г., 13:54

***

949 0 0

Фалшива бях във твоя свят фалшив,

измислена, от мрамор изкована,

мрамор твърд, студен и сив,

а под мрамора с дълбока рана...

Фалшива бях със рана истинска,

но тази рана никой не съзря!

Под мрамора така притискана,

погуби моята душа!

Фалшива бях, за теб измислена,

че чак повярвах и сама,

че от мрамор съм изписана,

по-твърда че съм от скала...

Но после ти длето намери

и  мрамора без жал разби

с ръка, която не трепери,

остави своите следи...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Кристина Пейкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...