19.02.2012 г., 13:54

***

947 0 0

Фалшива бях във твоя свят фалшив,

измислена, от мрамор изкована,

мрамор твърд, студен и сив,

а под мрамора с дълбока рана...

Фалшива бях със рана истинска,

но тази рана никой не съзря!

Под мрамора така притискана,

погуби моята душа!

Фалшива бях, за теб измислена,

че чак повярвах и сама,

че от мрамор съм изписана,

по-твърда че съм от скала...

Но после ти длето намери

и  мрамора без жал разби

с ръка, която не трепери,

остави своите следи...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Кристина Пейкова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...