Feb 19, 2012, 1:54 PM

***

  Poetry » Love
946 0 0

Фалшива бях във твоя свят фалшив,

измислена, от мрамор изкована,

мрамор твърд, студен и сив,

а под мрамора с дълбока рана...

Фалшива бях със рана истинска,

но тази рана никой не съзря!

Под мрамора така притискана,

погуби моята душа!

Фалшива бях, за теб измислена,

че чак повярвах и сама,

че от мрамор съм изписана,

по-твърда че съм от скала...

Но после ти длето намери

и  мрамора без жал разби

с ръка, която не трепери,

остави своите следи...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Кристина Пейкова All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...