26 abr 2017, 22:31

***** 

  Poesía » Filosófica
346 1 2

Не търчи подир мен,

не можеш ме стигна.

Аз съм идният ден

и небесната стигма.

Аз съм онзи вулкан,

що дими непрестанно,

но в себе си сбрал

безброй тонове лава.

Не търчи подир мен,

не можеш ме стигна.

Ето спрях – с дъх затаен.

А ти?...

Ти просто подмина!!

© Слава Костадинова Todos los derechos reservados

Comentarios
Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.
Propuestas
: ??:??