Не търчи подир мен,
не можеш ме стигна.
Аз съм идният ден
и небесната стигма.
Аз съм онзи вулкан,
що дими непрестанно,
но в себе си сбрал
безброй тонове лава.
Не търчи подир мен,
не можеш ме стигна.
Ето спрях – с дъх затаен.
А ти?...
Ти просто подмина!!
© Слава Костадинова Todos los derechos reservados