13 dic 2011, 20:53

* * *

  Poesía » Otra
898 0 6

Беше благороден елен,

но стана ледник - студен.

Алкохолна бучка, вместо сърце,

и ледът - коктейлът е за тебе.

 

Нямаш вече в душата блян,

нито силна, топла длан,

за да я подадеш на мен.

Студът стана много голям.

 

Слънцето вече в мен

не стига, за да те стопля

           и стопя.

За къде си вече, Меn!?

 

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мина Конарова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Благодаря ти Роси!
  • Алкохолът може да преобрази и най-благородния човек.
    Поздрав!
  • Благодаря ти Иваничка!
  • Красиво!!!
  • Синева благодаря ти за прегръдката и топлината!
    Мая сега като го чета наистина и на мен малко ми куца Изживях бурна и тъжна емоция и наистина не се получи ,но вече е късно да го изтрия от базата или не знам как става!Радвам си ,че си истина за мен в момента!

Selección del editor

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...