***

1 mar 2018, 10:15 2018-03-13T19:43:48+02:00

Poesía

378 1 2

на Д.М.

Ти не можеш да обичаш.

А пък аз съм те избрала.

Диви мълнии привличам

с нежността си премаляла.

Вълк самотен, много тъжен

ближеш раните си скришом.

Може би ще те излъжа,

ако стихове ти пиша.

С лековерните играеш.

Пръскаш весели заблуди.

За приятели сияеш.

Аз те чакам като чудо.

Ти дори не си виновен,

че не можеш да обичаш.

Просто скъп случаен спомен

през живота ми притича.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Katriona (Кети Рашева)

2018-03-01T14:29:05+02:00

Зрелостта ражда такава поезия - висока класа!
goblenka (Маргарита Ангелова)

2018-03-01T10:39:31+02:00

Много хубав стих!