1 мар. 2018 г., 10:15  

***

560 1 2

                 на Д.М.

 

Ти не можеш да обичаш.

А пък аз съм те избрала.

Диви мълнии привличам

с нежността си премаляла.

 

Вълк самотен, много тъжен

ближеш раните си скришом.

Може би ще те излъжа,

ако стихове ти пиша.

 

С лековерните играеш.

Пръскаш весели заблуди.

За приятели сияеш.

Аз те чакам като чудо.

 

Ти дори не си виновен,

че не можеш да обичаш.

Просто скъп случаен спомен

през живота ми притича.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Нина Чилиянска Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...