1.03.2018 г., 10:15  

***

561 1 2

                 на Д.М.

 

Ти не можеш да обичаш.

А пък аз съм те избрала.

Диви мълнии привличам

с нежността си премаляла.

 

Вълк самотен, много тъжен

ближеш раните си скришом.

Може би ще те излъжа,

ако стихове ти пиша.

 

С лековерните играеш.

Пръскаш весели заблуди.

За приятели сияеш.

Аз те чакам като чудо.

 

Ти дори не си виновен,

че не можеш да обичаш.

Просто скъп случаен спомен

през живота ми притича.

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Нина Чилиянска Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Моли се само да не ти се случа....

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....