* * *

15 ene 2008, 10:24

Poesía

817 0 4

* * *

На парченца разносърци

счупи се денят.

Посоките се разотидоха.

Взривиха се картините,

разкъсаха пейзажите,

палитрите изляха се

в очите ми.

И този дъжд –

нарастващо тревожен,

събира звуците.

Пулсиране.

Времето изтича

от ръцете ми!

Лицата са смущаващо

далечни!

Разнищвам се,

разнищвам се болезнено!

Светът се олюлява застрашително.

Страхувам се.

Por favor, acceda con su perfil, para poder hacer comentarios y votar.

Мишелина (Мишелина)

2008-01-16T01:41:05+02:00

ахахаха благодаря много!!! Общо взето, първите хора, които не са мама и най-добрата ми приятелка и които изказват мнение за мои стихотворения, сте вие!!!! Толкова ме радва, че ви е въздействало нещо, което идва направо от душата ми... благодаря ви!!!!
feia (Вилдан Сефер)

2008-01-15T14:48:04+02:00

Красив и болезнен стих!
mariniki (Магдалена Костадинова)

2008-01-15T11:23:48+02:00

Много ми хареса...много!
пишеш прекрасно! с обич, Мишелина.
Senni (Силвия)

2008-01-15T10:44:22+02:00

Поздравявам те за стиха!!!Усетих го!!!Браво!!!