15 ene 2008, 10:24

* * *

  Poesía
1.1K 0 4

* * *

 

На парченца разносърци

счупи се денят.

Посоките се разотидоха.

Взривиха се картините,

разкъсаха пейзажите,

палитрите изляха се

в очите ми.

 


И този дъжд –

нарастващо тревожен,

събира звуците.

 


Пулсиране.

 


Времето изтича

                 от ръцете ми!

Лицата са смущаващо

                 далечни!

Разнищвам се,

                 разнищвам се болезнено!

 


Светът се олюлява застрашително.

Страхувам се.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Мишелина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • ахахаха благодаря много!!! Общо взето, първите хора, които не са мама и най-добрата ми приятелка и които изказват мнение за мои стихотворения, сте вие!!!! Толкова ме радва, че ви е въздействало нещо, което идва направо от душата ми... благодаря ви!!!!
  • Красив и болезнен стих!
  • Много ми хареса...много!
    пишеш прекрасно! с обич, Мишелина.
  • Поздравявам те за стиха!!!Усетих го!!!Браво!!!

Selección del editor

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...