15 янв. 2008 г., 10:24

* * *

1K 0 4

* * *

 

На парченца разносърци

счупи се денят.

Посоките се разотидоха.

Взривиха се картините,

разкъсаха пейзажите,

палитрите изляха се

в очите ми.

 


И този дъжд –

нарастващо тревожен,

събира звуците.

 


Пулсиране.

 


Времето изтича

                 от ръцете ми!

Лицата са смущаващо

                 далечни!

Разнищвам се,

                 разнищвам се болезнено!

 


Светът се олюлява застрашително.

Страхувам се.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Мишелина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • ахахаха благодаря много!!! Общо взето, първите хора, които не са мама и най-добрата ми приятелка и които изказват мнение за мои стихотворения, сте вие!!!! Толкова ме радва, че ви е въздействало нещо, което идва направо от душата ми... благодаря ви!!!!
  • Красив и болезнен стих!
  • Много ми хареса...много!
    пишеш прекрасно! с обич, Мишелина.
  • Поздравявам те за стиха!!!Усетих го!!!Браво!!!

Выбор редактора

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...