15.01.2008 г., 10:24 ч.

* * * 

  Поезия
818 0 4

* * *

 

На парченца разносърци

счупи се денят.

Посоките се разотидоха.

Взривиха се картините,

разкъсаха пейзажите,

палитрите изляха се

в очите ми.

 


И този дъжд –

нарастващо тревожен,

събира звуците.

 


Пулсиране.

 


Времето изтича

                 от ръцете ми!

Лицата са смущаващо

                 далечни!

Разнищвам се,

                 разнищвам се болезнено!

 


Светът се олюлява застрашително.

Страхувам се.

© Мишелина Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
  • ахахаха благодаря много!!! Общо взето, първите хора, които не са мама и най-добрата ми приятелка и които изказват мнение за мои стихотворения, сте вие!!!! Толкова ме радва, че ви е въздействало нещо, което идва направо от душата ми... благодаря ви!!!!
  • Красив и болезнен стих!
  • Много ми хареса...много!
    пишеш прекрасно! с обич, Мишелина.
  • Поздравявам те за стиха!!!Усетих го!!!Браво!!!
Предложения
: ??:??