* * *
На парченца разносърци
счупи се денят.
Посоките се разотидоха.
Взривиха се картините,
разкъсаха пейзажите,
палитрите изляха се
в очите ми.
И този дъжд –
нарастващо тревожен,
събира звуците.
Пулсиране.
Времето изтича
от ръцете ми!
Лицата са смущаващо
далечни!
Разнищвам се,
разнищвам се болезнено!
Светът се олюлява застрашително.
Страхувам се.
© Мишелина All rights reserved.
Katriona
Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
