* * *
636
0
1
* * *
Цяла нощ
буйстваха
ненаситните ветрове…
Блъскаха
и разпъваха
сетивата ми голи...
Не укротиха смисъла.
Болното му присъствие
влудяваше тишината –
жадна за думите,
дълго очаквани,
но…
недочакани…
Умъдряла,
същността
се протегна
и строши клетката
на словесните капани…
Утрото простена –
ревниво.
Липсваше му
песента на щурците.
¿Quieres leer más?
Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.
© Донка Василева Todos los derechos reservados
