* * *
634
0
1
* * *
Цяла нощ
буйстваха
ненаситните ветрове…
Блъскаха
и разпъваха
сетивата ми голи...
Не укротиха смисъла.
Болното му присъствие
влудяваше тишината –
жадна за думите,
дълго очаквани,
но…
недочакани…
Умъдряла,
същността
се протегна
и строши клетката
на словесните капани…
Утрото простена –
ревниво.
Липсваше му
песента на щурците.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Донка Василева Всички права запазени
