Mar 30, 2010, 7:32 PM

* * *

  Poetry
633 0 1

* * *

 

Цяла нощ

буйстваха

ненаситните ветрове…

Блъскаха

и разпъваха

сетивата ми голи...

Не укротиха смисъла.

Болното му присъствие

влудяваше тишината –

жадна за думите,

дълго очаквани,

но…

недочакани…

Умъдряла,

същността

се протегна

и строши клетката

на словесните капани…

Утрото простена –

ревниво.

Липсваше му

песента на щурците.

 

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Донка Василева All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодаря! Случиха ми се разни неща...Без малко да загубя светлината... След две операции се завърнах...
    Весели празници!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...