* * *
639
0
1
* * *
Цяла нощ
буйстваха
ненаситните ветрове…
Блъскаха
и разпъваха
сетивата ми голи...
Не укротиха смисъла.
Болното му присъствие
влудяваше тишината –
жадна за думите,
дълго очаквани,
но…
недочакани…
Умъдряла,
същността
се протегна
и строши клетката
на словесните капани…
Утрото простена –
ревниво.
Липсваше му
песента на щурците.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Донка Василева Все права защищены
