18 ago 2023, 16:32

Баба дядо куче и внуче

1.1K 3 11

За работа хванаха се още от зарана

дядо Гошо и баба Петрана.

Баба да мете и чисти двора,

дядо застяга лодката до стобора.

 

Мързелан Писан легна да се припича,

из двора весел Шаро се затича,

защото получи се чаканата вест - 

внучето на гости пристига днес.

 

Кола, с тихичко бръм, бръм,

бавно спря на улицата вън.

Баба Петрана заряза боклука,

дядо Гошо хвърли чука.

 

Шаро весел след тях се затича,

Мързелан писан остана да се припича.

Вратата се отвори и на прага застана

любимото внуче с шарена премяна.

 

С моряшка фланелка, шапка за слънце.

- Ой, на баба, родовото зрънце! -

вдигна го в прегръдката си баба.

- Ела, ела сега при дяда!

 

Ах, на дядо малкият моряк,

бъдещ капитан и голям юнак.

Още днес ще отидем там където

губи мощ и тихо е морето.

 

В залива лодката водата пори,

зад нея мотора весело пърпори,

до баба седи Шаро - доброто куче,

с дядо на кормилото е щастливото внуче.

 

Дай сега ляво на борд! -

дава команда дядото горд,

а ято чайки в небето грачи:

- Браво, браво, малко юначе!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Никола Яндов Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...