Баба дядо куче и внуче
За работа хванаха се още от зарана
дядо Гошо и баба Петрана.
Баба да мете и чисти двора,
дядо застяга лодката до стобора.
Мързелан Писан легна да се припича,
из двора весел Шаро се затича,
защото получи се чаканата вест -
внучето на гости пристига днес.
Кола, с тихичко бръм, бръм,
бавно спря на улицата вън.
Баба Петрана заряза боклука,
дядо Гошо хвърли чука.
Шаро весел след тях се затича,
Мързелан писан остана да се припича.
Вратата се отвори и на прага застана
любимото внуче с шарена премяна.
С моряшка фланелка, шапка за слънце.
- Ой, на баба, родовото зрънце! -
вдигна го в прегръдката си баба.
- Ела, ела сега при дяда!
Ах, на дядо малкият моряк,
бъдещ капитан и голям юнак.
Още днес ще отидем там където
губи мощ и тихо е морето.
В залива лодката водата пори,
зад нея мотора весело пърпори,
до баба седи Шаро - доброто куче,
с дядо на кормилото е щастливото внуче.
Дай сега ляво на борд! -
дава команда дядото горд,
а ято чайки в небето грачи:
- Браво, браво, малко юначе!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Никола Яндов Всички права запазени
