21 jul 2010, 20:52

Баба и внуче

  Poesía
6.8K 0 35

                  1 .                                                                                                                                 Правим си колекция

от паднали листа.

А вятърът ги грабва и развява.

И той е като другите деца:

със същите неща се забавлява.

                 2.

Порастне ли, каква ще стане тя?

Не знам, но лекарка - си мисля аз - защото,

намира "живи" между мъртвите листа

и иска да ги върнем на дървото.

                 3.

Да, бързам аз, но бърза ли детето?

Тъй честичко отбива се в страни

и все по най-високото върви,

във всичко вижда

стълба към небето.

 

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Цонка Петрова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...