21.07.2010 г., 20:52

Баба и внуче

6.8K 0 35

                  1 .                                                                                                                                 Правим си колекция

от паднали листа.

А вятърът ги грабва и развява.

И той е като другите деца:

със същите неща се забавлява.

                 2.

Порастне ли, каква ще стане тя?

Не знам, но лекарка - си мисля аз - защото,

намира "живи" между мъртвите листа

и иска да ги върнем на дървото.

                 3.

Да, бързам аз, но бърза ли детето?

Тъй честичко отбива се в страни

и все по най-високото върви,

във всичко вижда

стълба към небето.

 

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Цонка Петрова Всички права запазени

Коментари

Коментари

Избор на редактора

Апостоле!

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...