20 may 2005, 18:51

Баба си отиде...

Poesía

2.4K 0 4

на леля ми

А тишината? Как е пълна тя със звуци!

Не включвай радиото – нека помълчим...

Светът през старите ръждясали улуци

чуй, как се стича в капка, за да стане после дим...

На колко станах аз, недей ме пита -

животът преминава като зла шега:

растат децата, делникът залита,

а старите уроци все забравям, за беда.

През сляпото си време теглим кръста

на хиляди надежи и злини.

Помни! На спусъка и в раната недей да слагаш пръста.

Не включвай радиото – нека помълчим...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

Comentarios

Matussael (Димитър Дянков)

Много ви благодаря! Писано е преди няколко години, когато почина баба ми. Но с изключение на един стих всичко останало е както си беше и тогава...

2005-05-24T19:55:33+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Супер е!Няма какво повече да добавя

2005-05-24T15:59:29+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Думите ти удрят като клавиши по тънките струни на душата. да помъчлим, но после продължи да пееш, защото знаеш, че и тъгата се заменя с радост.

2005-05-21T22:59:46+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Вее тъга, нека помълчим вслушани в звуците на тишината. Поздрав!

2005-05-21T12:01:53+03:00

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poesía 4.6K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poesía 5.7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poesía 9.9K 5.0

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Poesía 5.3K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poesía 5.6K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poesía 4.2K 5.0