Баба си отиде...

Поэзия

2.4K 0 4

на леля ми

А тишината? Как е пълна тя със звуци!

Не включвай радиото – нека помълчим...

Светът през старите ръждясали улуци

чуй, как се стича в капка, за да стане после дим...

На колко станах аз, недей ме пита -

животът преминава като зла шега:

растат децата, делникът залита,

а старите уроци все забравям, за беда.

През сляпото си време теглим кръста

на хиляди надежи и злини.

Помни! На спусъка и в раната недей да слагаш пръста.

Не включвай радиото – нека помълчим...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

Matussael (Димитър Дянков)

Много ви благодаря! Писано е преди няколко години, когато почина баба ми. Но с изключение на един стих всичко останало е както си беше и тогава...

2005-05-24T19:55:33+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Супер е!Няма какво повече да добавя

2005-05-24T15:59:29+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Думите ти удрят като клавиши по тънките струни на душата. да помъчлим, но после продължи да пееш, защото знаеш, че и тъгата се заменя с радост.

2005-05-21T22:59:46+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Вее тъга, нека помълчим вслушани в звуците на тишината. Поздрав!

2005-05-21T12:01:53+03:00