May 20, 2005, 6:51 PM

Баба си отиде...

Poetry

2.4K 0 4

на леля ми

А тишината? Как е пълна тя със звуци!

Не включвай радиото – нека помълчим...

Светът през старите ръждясали улуци

чуй, как се стича в капка, за да стане после дим...

На колко станах аз, недей ме пита -

животът преминава като зла шега:

растат децата, делникът залита,

а старите уроци все забравям, за беда.

През сляпото си време теглим кръста

на хиляди надежи и злини.

Помни! На спусъка и в раната недей да слагаш пръста.

Не включвай радиото – нека помълчим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Matussael (Димитър Дянков)

Много ви благодаря! Писано е преди няколко години, когато почина баба ми. Но с изключение на един стих всичко останало е както си беше и тогава...

2005-05-24T19:55:33+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Супер е!Няма какво повече да добавя

2005-05-24T15:59:29+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Думите ти удрят като клавиши по тънките струни на душата. да помъчлим, но после продължи да пееш, защото знаеш, че и тъгата се заменя с радост.

2005-05-21T22:59:46+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Вее тъга, нека помълчим вслушани в звуците на тишината. Поздрав!

2005-05-21T12:01:53+03:00

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Poetry 4.4K 5.0

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Poetry 5.6K 5.0

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Poetry 4.8K 5.0

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.6K 5.0