May 20, 2005, 6:51 PM

Баба си отиде... 

  Poetry
1831 0 4
 

на леля ми

 

А тишината? Как е пълна тя със звуци!

Не включвай радиото – нека помълчим...

Светът през старите ръждясали улуци

чуй, как се стича в капка, за да стане после дим...

 

На колко станах аз, недей ме пита - 

животът преминава като зла шега:

растат децата, делникът залита,

а старите уроци все забравям, за беда.

 

През сляпото си време теглим кръста

на хиляди надежи и злини.

Помни! На спусъка и в раната недей да слагаш пръста.

Не включвай радиото – нека помълчим...

© Димитър Дянков All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
  • Много ви благодаря! Писано е преди няколко години, когато почина баба ми. Но с изключение на един стих всичко останало е както си беше и тогава...
  • Супер е!Няма какво повече да добавя
  • Думите ти удрят като клавиши по тънките струни на душата. да помъчлим, но после продължи да пееш, защото знаеш, че и тъгата се заменя с радост.
  • Вее тъга, нека помълчим вслушани в звуците на тишината. Поздрав!
Random works
: ??:??