May 20, 2005, 6:51 PM

Баба си отиде...

Poetry

2.4K 0 4

на леля ми

А тишината? Как е пълна тя със звуци!

Не включвай радиото – нека помълчим...

Светът през старите ръждясали улуци

чуй, как се стича в капка, за да стане после дим...

На колко станах аз, недей ме пита -

животът преминава като зла шега:

растат децата, делникът залита,

а старите уроци все забравям, за беда.

През сляпото си време теглим кръста

на хиляди надежи и злини.

Помни! На спусъка и в раната недей да слагаш пръста.

Не включвай радиото – нека помълчим...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

Matussael (Димитър Дянков)

Много ви благодаря! Писано е преди няколко години, когато почина баба ми. Но с изключение на един стих всичко останало е както си беше и тогава...

2005-05-24T19:55:33+03:00
iral (Мария Гюзелева)

Супер е!Няма какво повече да добавя

2005-05-24T15:59:29+03:00
Dimi (Дими Фильова)

Думите ти удрят като клавиши по тънките струни на душата. да помъчлим, но после продължи да пееш, защото знаеш, че и тъгата се заменя с радост.

2005-05-21T22:59:46+03:00
Fabiana (Галя Николова)

Вее тъга, нека помълчим вслушани в звуците на тишината. Поздрав!

2005-05-21T12:01:53+03:00

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Poetry 7K 5.0

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Poetry 9.9K 5.0

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Poetry 5K 5.0

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Poetry 4.1K 5.0