Баба си отиде...
на леля ми
А тишината? Как е пълна тя със звуци!
Не включвай радиото – нека помълчим...
Светът през старите ръждясали улуци
чуй, как се стича в капка, за да стане после дим...
На колко станах аз, недей ме пита -
животът преминава като зла шега:
растат децата, делникът залита,
а старите уроци все забравям, за беда.
През сляпото си време теглим кръста
на хиляди надежи и злини.
Помни! На спусъка и в раната недей да слагаш пръста.
Не включвай радиото – нека помълчим...Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Димитър Дянков Всички права запазени
