БАБИ НА МОРЕ
Прародителите ми отдавна са в по-добрия свят. Посветила съм стихотворението на средностатистическите баба и дядо в страната ни. Жална им майка...
Отвред е блеснало морето,
окъпано в лазур и синьо.
И идват бабите ни, ето –
не баби, а досущ богини.
Но спирам в миг с това си чувство.
Налегна ме вина и жал.
Да мисля в рими е изкуство.
Да чувствам в рими, си е хал.
Та, думата ми бе за баба.
Тя няма зъби, очила... ...