По горската стръмна пътека

тътрим се в редичка.

Някой пъшка, друг подскача,

стигнахме до нашата полянка.

Цялата от слънцето огряна,

тя отново ни зарадва.

Кат торби с жито, виж ни,

натъркаляхме се всички.

Там сърнички две пасяха,

катеричка скачаше доволна,

шаро най-блажено се препича,

врявата навред се чува.

Пепо, Гого и Марийка, ето

почнаха борбата е играта.

Аз понечих да потичам,

оле, тежко ми е на краката.

На часа настана шумен смях

щом съзряха ми борбата с килата.

Я седни си тук при нас

и на слънце напечи краката.

Где се дяна моята слава

на пъргавата снажна мама,

че сега за кюфтенце става

моята снага бая голяма.