Бабини неволи
По горската стръмна пътека
тътрим се в редичка.
Някой пъшка, друг подскача,
стигнахме до нашата полянка.
Цялата от слънцето огряна,
тя отново ни зарадва.
Кат торби с жито, виж ни,
натъркаляхме се всички.
Там сърнички две пасяха,
катеричка скачаше доволна,
шаро най-блажено се препича,
врявата навред се чува.
Пепо, Гого и Марийка, ето
почнаха борбата е играта.
Аз понечих да потичам,
оле, тежко ми е на краката.
На часа настана шумен смях
щом съзряха ми борбата с килата.
Я седни си тук при нас
и на слънце напечи краката.
Где се дяна моята слава
на пъргавата снажна мама,
че сега за кюфтенце става
моята снага бая голяма.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елена Всички права запазени
