Бабини неволи
По горската стръмна пътека
тътрим се в редичка.
Някой пъшка, друг подскача,
стигнахме до нашата полянка.
Цялата от слънцето огряна,
тя отново ни зарадва.
Кат торби с жито, виж ни,
натъркаляхме се всички.
Там сърнички две пасяха,
катеричка скачаше доволна,
шаро най-блажено се препича,
врявата навред се чува.
Пепо, Гого и Марийка, ето
почнаха борбата е играта.
Аз понечих да потичам,
оле, тежко ми е на краката.
На часа настана шумен смях
щом съзряха ми борбата с килата.
Я седни си тук при нас
и на слънце напечи краката.
Где се дяна моята слава
на пъргавата снажна мама,
че сега за кюфтенце става
моята снага бая голяма.
© Елена All rights reserved.
