27 ene 2007, 2:03

Бабо, бабо, бабо...

  Poesía
894 0 5

Когато отворя очи.
Ти вече няма да си тук.
Всяка стена ще мълчи,
няма да има и звук.
Дума не мога да отделя.
Усмивка във мрак се топи.
Със теб щом трябва да се разделя,
от болка сърцето в мен ще кънти.
Очите ти в мен ще останат.
Ликът ти сърцето ще топли.
Сълзите не ще да престанат,
разкъсвам се от болка и вопли.
Когато отворя очи.
Ти ще си някъде горе...
Когато във мене горчи,
аз пак на теб ще се моля...

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Петя Терзийска Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Моли се само да не ти се случа.... 🇧🇬

Patrizzia

Моли се само да не ти се случа, че второто ми име е проблем Не лъжа, знаеш, но ще се науча. През куп...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...