Jan 27, 2007, 2:03 AM

Бабо, бабо, бабо...

  Poetry
889 0 5

Когато отворя очи.
Ти вече няма да си тук.
Всяка стена ще мълчи,
няма да има и звук.
Дума не мога да отделя.
Усмивка във мрак се топи.
Със теб щом трябва да се разделя,
от болка сърцето в мен ще кънти.
Очите ти в мен ще останат.
Ликът ти сърцето ще топли.
Сълзите не ще да престанат,
разкъсвам се от болка и вопли.
Когато отворя очи.
Ти ще си някъде горе...
Когато във мене горчи,
аз пак на теб ще се моля...

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Петя Терзийска All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...